Географско Разположение На Текирдаг


Област Текирдаг е една от трите области, разположени на север от Мраморно море, изцяло в земите на Тракия, а освен това, е една от шестте области, границите на които достигат две морета. Областта, с площ 6.313 км2, на изток граничи с област Истанбул, на север – с област Къркларели, на запад – с област Едирне (Одрин), на югозапад – с област Чанаккале, на юг – с Мраморно море. На северозапад областта има 2,5 км-рова брегова граница с Черно море.

Текирдаг, който е най-големият град в южната част на басейна на река Ергене, е построен на брега на широк залив, в мястото, където пътищата от южните райони на басейна на р. Ергене и от север, достигат Мраморно море.

Геоложка структура

Геоложката структура на Текирдаг е сравнително нова. Докато в палеозойската ера (в първичното време), когато територията на областта е била покрита с море, съвременния си вид тази територия е получава през четвъртичното време. Докато Анадола (Мала Азия) и Тракия са се повишавали, басейните на Егейско, Мраморно и Черно море са се понижавали. Почвите като общо се състоят от циментирани пясъчници, съдържащи глина. В Тракийския регион, разположен в югоизточната част на Балканския полуостров, има различни морфологични единици. В област Текирдаг, от тези морфологични звена са, съответно, на север – Странджанския (Йълдъз) планински масив, и на юг – планините Ганос (Ъшък) и Кору. Между тези два планински райони, се намират пенепленови земи, пресечени от притоците на река Ергене и високи хълмисти територии и полегати склонове, със своите пенепленови полета, с незначителни, средни и понякога стръмни наклони, разположени в южните части и на места в средните части на региона.

ПЛАНИНИ

Планините «Текир», които са най-значителните възвишения на областта, започват от Кумбаг, разположен на разстояние 12 км от град Текирдаг, и продължават като планинска верига (60 км) до провлака «Гелиболу». Най-високото място е планината «Ганос» (Ъшък). Източната част на областта е по-ниско разположена. Върху леко вълнисти равнини се виждат някои скосени възвишения, била. Едно от тях се простира в околностите на Чорлу, в направление изток-запад. Това склонено възвишение (било), което съставлява границата на басейна на река Ергене и изпълнява функцията на вододелна линия, на изток се съединява с полите на Странджа, а на запад с полите на планината «Текир». Странджа планина (планините «Йълдъз») започват от Черкезкьой и постепенно се възвишават на север. РАВНИНИ Във вътрешните части са разположени широки и плодородни равнини, обхващащи широките долини на реките. Най-важната от тях е равнината «Ергене», която постепенно се разширява, започвайки от Черкезкьой, в западно направление, по протежение на коритото на р. Ергене и съответно равнините «Хайраболу» и «Чене», простиращи се по протежение на алувиалните наносни корита на реките «Хайраболу» и «Чене» (Бесиктепе).

Тесните и малки крайбрежни равнини, простиращи се по крайбрежието на Мраморно море, са се образували в резултат на натрупването на материалите, донесени от течащите води.

КЛИМАТ

Ако се вземат предвид средните температури и индексите на общата влажност, климатът на област Текирдаг, може да се окачестви като мек умерен, полувлажен климат. С навлизане от крайбрежните части към вътрешните райони, под влиянието на отдалечеността от морето и височината, се наблюдават малки различия във величините на температурите и валежите. По протежение на брега на Мраморно море, се наблюдават характеристиките на средиземноморския климат, при който летният сезон е горещ и сух, а зимният сезон е топъл и дъждовен. Обаче, под влиянието на черноморския климат, сухостта на лятото е намалена. През зимния сезон валежите от сняг са обичайни. С навлизането във вътрешните части, се открояват характеристиките на полуконтиненталния климат, при който летният сезон е по-сух, а зимният – по-студен.

РАСТИТЕЛНО ПОКРИТИЕ

Северните склонове на Странджанския масив, простиращ се на север от Текирдаг, в направление към Сарай, са покрити с букови гори, поради това, че получават повече валежи. В тази част наземното растително покритие в горите се състои от горските рози - рододендрони (Rhododendron). Със слизане към южните склонове и към по-нататък на юг, поради намаляване на валежите, се вижда, че мястото на буковите гори е заето от дъбови и габрови гори.

А със слизането към басейна на река Ергене, в близост на населените места, рядко се наблюдават групи от дъбови, габрови, прещипови и брястови дървета. Тези малки групи - съобщества от дървета са доказателство, че вътрешните райони на Тракия не са степни райони. Тракийският регион е получил сегашния си вид на степна територия, в резултат на унищожаването на гирите, с цел разширяване на земеделските земи. (Антропогенна степ) В базовите полета и долини, разположени в тази част, широко се срещат различни видове тополи и върби.